The Power of DREAMS

34 ИНТЕРВЮ Някоя любопитна случка с клиент? Имам много случки от много изложения. Веднъж по вре- ме на Пловдивския технически панаир имахме останало само едно HR-V – последна бройка, едно такова хубаво, светлозелено. Минава симпатична двойка мъж и жена на видима възраст около петдесетте. И дамата се спира, толкова харесва автомобила, че иска незабавно да оставят капаро. Но съпругът й любезно напомня, че са тръгнали да купуват багер. В крайна сметка друж- но решават, че агротехниката няма да избяга, а този автомобил е последен. Имах и клиент, който искаше да сваля лично колата си от автовоза, когато пристиг- не. Не искал друг да сяда на седалката. Всеки път се налагаше да му обяснявам, че при качването на колата в Япония вече някой е седял там. КАТО ЦЯЛО БЯХМЕ МНОГО ЗАДРУЖНИ, КОГАТО ИМАШЕ НЕЩО ДА СЕ ВЪРШИ, ВСИЧКИ ГО ПРАВЕХМЕ ЗАЕДНО, ВСЕКИ ДОПРИНАСЯШЕ КОЙ С КАКВОТО МОЖЕ. Няма нещо, което да не съм правил, приемал съм коли от ферибота по време на буря, случвало се е капита- нът да промени часа на тръгване, тичали сме така, че да спрем ферибота, и сме успявали да качим авто- мобила на борда. Средностатистическият купувач на Honda в България е над 45-годишна възраст, образо- ван, със солидна професия. Дори колегите ни от Германия ни завиждат, че са ни толкова млади клиентите. Как е било преди години? Първите купувачи бяха млади хора, информирани. Помня момче със CR-X, казваше, че това била първа- та кола, която дори и да се опитваш, не можеш да счупиш. Отначало Honda не беше позната марка, не беше масова, тя и сега не е „ширпотреба“. Търсеха я познавачи и ценители. Когато купуваха коли от нас, ни благославяха, че има такова чудо. Постепенно от човек на човек, между приятели славата й се разнесе в България. Радвам се, че с труда си съм помогнал за израстването й и съм направил щастливи много хора. И всички бяхме така. Бяхме много задружен колектив и всеки помагаше кой с каквото може. Срещнах се с уникални хора и от всеки съм научил по нещо. РАДВАМ СЕ, ЧЕ С ТРУДА СИ СЪМ ПОМОГНАЛ ЗА ИЗРАСТВАНЕТО НА HONDA И СЪМ НАПРАВИЛ ЩАСТЛИВИ МНОГО ХОРА Преживяхме заедно икономическите несгоди в края на 90-те години, но благодарение на вещото управле- ние Бултрако оцеля като компания. Кой е любимият ти автомобил и какъв караш в момента? Определено това е CR-V. Третата му генерация бе обявена от списание Forbs за най-добър автомобил за пътешествия. А иначе карам Accord. Какъв съвет би дал на младите търговци днес? Уважавайте себе си, фирмата, в която работите. Гордейте се с нея и нещата ще ви се получат. Не го- ворете лошо за другите марки, не това е начинът. Работете с ум и сърце. И един чисто практичен съ- вет – дръжте в чекмеджето си три неща – гъбич- ка за обувки, парфюм и дъвка. Дори и да забравите техническите характеристики, мръсните обувки и лошият дъх могат да злепоставят дори и най-добрия търговец. Кое е твоето мото? Още като млад си бях записал и отпечатал една пого- ворка. И до ден днешен я цитирам и се придържам към нея: „Няма нищо по-евтино на този свят, което да се цени толкова скъпо, колкото вниманието.“ НЯМА НИЩО ПО-ЕВТИНО НА ТОЗИ СВЯТ, КОЕТО ДА СЕ ЦЕНИ ТОЛКОВА СКЪПО, КОЛКОТО ВНИМАНИЕТО С първата генерация на CR-V по време на клиентски тест драйв